Отиде си още една година. Вече не се радвам. До преди петнадесетина години се радвахме. Изпращахме старата година с много смях, веселие, песни, гърмежи. А как бяха отрупани трапезите в онези бедни години. По магазините нямаше такъв асортимент като сега. И въпреки това масите бяха пълни с екологично чисти произведения на българското село. Бяхме весели и безгрижни. Не се замисляхме каква е била старата година, каква ще е новата. Имаше топлина между хората. Имаше обикновено човешко щастие.
Днес по традиция приготвяме празничната вечеря. Обиколили сме магазини. Огледали сме промоциите, цените, съобразили сме се с диетите,… Оказва се, че вечерята ще е празнична заради чашата евтина пенлива течност, продадена като шампанско и баницата с късмети. Няма ги и приятелите. Всеки се е затворил с грижите си. Някои са в чужбина. Други се радват на гости от чужбина, децата им си дошли от гурбет. И още нещо прави деня различен. Равносметката.
От няколко години на този ден поглеждам назад. Само с една година. И днес съм седнал и описвам мислите си. За разлика от много българи, аз не съм разочарован от „народните избраници”. Знаех, че няма да се справят с кризата, че думите им са „въздух под налягане”. Не очаквах да са толкова нагли. Това, че нямат социална политика е разбираемо. Разбойници правят добрини само в приказките. Живота на българите обаче не е приказка. Спират парите за здравеопазване, не повишиха пенсиите на възрастните, сриват българската наука, културата. Но провеждат полицейски акции с гръмки имена. Ликвидират конкуренцията. Не вкарват обаче никого в затвора, та нали „гарван гарвану око не вади”. А хората продължават да им вярват и се надяват. Надяват се на светлина в тунела, искат да излязат от него. Но отсреща идва бързият влак.
В личен план годината беше и добра, и лоша. Много нови запознанства и приятели. Казаха ми, че съм можел да пиша и аз взех, че повярвах. Получаваше се нещо. Но останах отново без работа. Появи се и здравословен проблем. Върнах се от пътешествие до „оня свят”. Живота ми започна отново. Но вече друг. Трябва да се съобразявам с диети и ограничения. Свикнах. Жена ми е още на работа. Децата също работят. Вярно, че е за жълти стотинки. Синът защити дипломна работа с отличие и сега стяга куфарите за чужбина. Срамно е компютърен специалист да работи по 10ч. на ден и в почивните дни за 300лв. месечна заплата.
Сега ще надписвам късметите. За себе си ще пожелая здраве и работа. Жена ми много иска зет или снаха. За синът е ясно – работа в чужбина. За дъщерята ми е най-трудно, но разум и късмет не са излишни никому. Но за всички ще напиша здраве. Щом сме здрави и задружни ще се справим с всичко. Ще е нужен и късмет. И Бог да е с нас!
Има и още нещо, но за него няма да пиша. Ще поискам да си остане в сърцето. Искам да запазя тази красота само за себе си. За нея благодаря на Бог и я пожелавам всекиму!!!
Хайде, нека да ви е честита Новата година! Нека има здраве, радост, щастие, късмет и любов за всички!
