На пазар

 

 

         Петък, пазарен ден. Нали съм безработен и имам много време. Тръгвам на разходка минавам през пазара. Може да намеря нещо по-евтино. Може да срещна приятел. Може и да науча някоя „градска новина”. Редовните търговци с плодове и зеленчуци са омърлушени. Производителите идват с по-ниски цени. Със свежа стока. По пазара има голямо движение на хора. Малко обаче купуват. Вече са се запасили. Идват да се видят с приятели, да побъбрят, да изядат традиционното кебапче.

         Шляя се безцелно. Изведнъж усетих някаква свежест. Нещо се носеше във въздуха. Огледах се, но нищо. Колкото повече наближавах края на пазара, толкова се засилваше свежестта. В края на пазара на една малка масичка седеше невзрачен човек. Нямаше определена възраст. Не се набиваше на очи. Но от него се излъчваше нещо. Масата пред него беше празна.

-         Какво продаваш? – попитах човека.

-         Не продавам, подарявам. – кротко отвърна той.

-         Но масата е празна. Значи всичко е свършило. Защо още стоиш?

          - Подарявам добро настроение. Подарявам усмивка на всеки в нужда. Знаеш ли колко са нуждаещите?

Огледах се. Беше пълно с тях. Но те отминаваха. Всеки бе улисан в

грижите си. Всички минаваха покрай празната маса, сякаш беше черна дупка. И понеже пазарният ден бе към края си помолих продавача да ми даде всичкото добро настроение и всичките усмивки. Той се усмихна и като бонус ми даде и топлина.

         По пътя за дома раздавах усмивки на приятелите, а те ми показваха, че вече имат и с радост ги ползват. Прибрах се и  понечих да изненадам домочадието. Те ме изненадаха. Бяха вече напазарували и усмивки, и добро настроение. За това седнах пред компютъра и реших да ги пратя на всички приятели в интернет. За вас приятели! Ползвайте по предназначение и не се притеснявайте да подарите на човек в нужда. Все пак идва Коледа. Идват празници. Нека на трапезата на всеки един от вас има в изобилие усмивки, добро настроение и много топлина в сърцата!

 

 

03.12.2010г.                                                      М. Маринов

Нежност и вярност
Толкова много можем да дадем на всички,
които това ще зарадва...
Пишеш искренно и много ми харесва да идвам в Блога ти !

Бъдете щастливи
ти и семейството ти !
Поздрави !

Благодаря! Поздрави и на теб! Пропуснах да благодаря и на Джани Родари за идеята. :)))

Много добро попадение, колко малко хора ще срещнем днес усмихнати...
Нима е толкова скъпа една усмивка?

Прекрасни подаръци! Аз мисля да се наредя поне два пъти (или ще прочета поне два пъти)! =) ... защото "Колкото повече, толкова повече!" - казва Мечо Пух, а аз го подкрепям напълно! ;)))
Благодаря за ведрото настроение и приятните минути, които споделяш с нас!
Нека винаги цари хармония и разбирателство в дома ти!

пп. заслужава си да прочета всеки твой ред, без значение колко е часа! ;)))
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _
SmileMorEveryday

Благословен да си!
Много у трудно да останеш добър човек, когато се намираш в трудно положение, а ти си успял да го направиш!

Напоследък истинската усмивка стана дефицитна стока. Пазара е наводнен от ментета. Някои ползват служебни, но те са студени. За това една истинска топла и сърдечна усмивка се намира трудно.

До колкото разбрах от продавача ти си получила много свежи усмивки, радост и топлина :-) Слънчево да е в душата ти и запази подаръците :-)

Благодаря! Ласкаеш ме, но и аз съм човек грешен. И то колко... И продължавам да се лутам и да търся Истината.

=) =) =)
тези щастливи усмивки пък са от мен, за добрия продавач! ;)))

Знаех си аз, че имаш :-))))))

да си подарим частичка доброта! Хубави и весели празници с много любов и настроение!